И…ако днес не се случва онова,
за което душата ми е закопняла,
вдругиден, знам, то ще се сбъдне.
Засятото дълго кълни под пряспа,
поникне ли, в плод лъч пребъдва.
Валя. Цяла зима – снежна белота!
Февруари е, Слънцето още се мръщи.
Днес с лъчи за малко погали зрънце,
ала на път е Баба Марта и с полите си
ще завлече пъстър цвят, ливади злачни.
Щом сърцето ми тупти, ще сея и будувам
да не би в съня ми оня чужд да простреля ...