Samadhi (Гюлсер Мазлум)
244 642
4.05.2019 г., 13:20 ч.

Стаено в черупка 

  Поезия
594 2 4

„Слънцето в сърцето ти е просто сянка от мечти.

...Хората са участници в маскен бал.

...Продължавам да обичам и нежността в гласа ми гали птиците.“

                                                                                             Ана Янкова

 

И…ако днес не се случва онова,

за което душата ми е закопняла,

вдругиден, знам, то ще се сбъдне.

Засятото дълго кълни под пряспа,

поникне ли, в плод лъч пребъдва.

 

Валя. Цяла зима – снежна белота!

Февруари е, Слънцето още се мръщи.

Днес  с лъчи за малко погали зрънце,

ала на път е  Баба Марта и с полите си

ще завлече пъстър цвят, ливади злачни.

 

Щом сърцето ми тупти, ще сея и будувам

да не би в съня ми оня чужд да простреля 

страстта моя негаснеща всяка есен да сея.

Безверието е враг зъл, души тиха надежда,

възнамеряваното е радост, стаена в черупка.  

 

И тази пролет в чернозема на душата моя

никне, расне онова, що с ума си съм посяла.

Пак ще плевя и ще копая – докато съм жива,  

за да даря с прохлада в плод сочен сред зноя

ония – споделящите ме без карнавална маска.

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??