Стаено в черупка
„Слънцето в сърцето ти е просто сянка от мечти.
...Хората са участници в маскен бал.
...Продължавам да обичам и нежността в гласа ми гали птиците.“
Ана Янкова
И…ако днес не се случва онова,
за което душата ми е закопняла,
вдругиден, знам, то ще се сбъдне.
Засятото дълго кълни под пряспа,
поникне ли, в плод лъч пребъдва.
Валя. Цяла зима – снежна белота!
Февруари е, Слънцето още се мръщи.
Днес с лъчи за малко погали зрънце,
ала на път е Баба Марта и с полите си
ще завлече пъстър цвят, ливади злачни.
Щом сърцето ми тупти, ще сея и будувам
да не би в съня ми оня чужд да простреля
страстта моя негаснеща всяка есен да сея.
Безверието е враг зъл, души тиха надежда,
възнамеряваното е радост, стаена в черупка.
И тази пролет в чернозема на душата моя
никне, расне онова, що с ума си съм посяла.
Пак ще плевя и ще копая – докато съм жива,
за да даря с прохлада в плод сочен сред зноя
ония – споделящите ме без карнавална маска.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
