5 ago 2008, 15:28

Стар интериор

  Poesía » Otra
777 0 16

Мойта стая е уютна,

нищо, че не е в "Барок"

даже смятам, абсолютно,

това дори, че е порок.

Имам си мой собствен стил

за маса, стол и за легло,

нищо, че съседът е купил

мебели във "Рококо".

Моите са стари, но удобни,

в смесен стил - кувертюра плюс ковьор,

дори не мисля, нито  пробвам

да сменям тоз интериор.

Играчките от детството ми още

на стената в ъгъла висят,

с тях говоря си и нощем,

те отвръщат ми - не спят.

Срещу им огледало отразява

прозореца със пъстрите завеси,

слънчев лъч леглото ми огрява,

от тавана с връв звездичка свети.

Гардероб, две столчета и скрин

с книжки, азбучно редени,

с протегната ръка си взимам

четиво по всяко време.

Такава си е моята обител,

в стар интериор и вкус.

Така ми е добре, не съм любител

на разни стилове и лукс.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Такъв уют има в душата ти, Гинка!
    Страхотно е!
    Прегръдка!
  • И аз, и аз държа на същото - нали диша живо най-важното - гуш за теб!!
  • ехх, как ме върна назад....направо ме повлече стихът ти !!!
    Поздрави, много е хубав....

    Ранения_пътник_
  • Има топлина при теб, друго не е нужно!
  • Всяко нещо(мебел,играчка,книга)стаило в себе си спомени,носещо уют е много по-ценно от всичко,което няма минало било то стилно.Като я няма топлината каква е "файдата".
    Поздрав Джуди за прекрасния стих!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...