5.08.2008 г., 15:28

Стар интериор

773 0 16

Мойта стая е уютна,

нищо, че не е в "Барок"

даже смятам, абсолютно,

това дори, че е порок.

Имам си мой собствен стил

за маса, стол и за легло,

нищо, че съседът е купил

мебели във "Рококо".

Моите са стари, но удобни,

в смесен стил - кувертюра плюс ковьор,

дори не мисля, нито  пробвам

да сменям тоз интериор.

Играчките от детството ми още

на стената в ъгъла висят,

с тях говоря си и нощем,

те отвръщат ми - не спят.

Срещу им огледало отразява

прозореца със пъстрите завеси,

слънчев лъч леглото ми огрява,

от тавана с връв звездичка свети.

Гардероб, две столчета и скрин

с книжки, азбучно редени,

с протегната ръка си взимам

четиво по всяко време.

Такава си е моята обител,

в стар интериор и вкус.

Така ми е добре, не съм любител

на разни стилове и лукс.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Такъв уют има в душата ти, Гинка!
    Страхотно е!
    Прегръдка!
  • И аз, и аз държа на същото - нали диша живо най-важното - гуш за теб!!
  • ехх, как ме върна назад....направо ме повлече стихът ти !!!
    Поздрави, много е хубав....

    Ранения_пътник_
  • Има топлина при теб, друго не е нужно!
  • Всяко нещо(мебел,играчка,книга)стаило в себе си спомени,носещо уют е много по-ценно от всичко,което няма минало било то стилно.Като я няма топлината каква е "файдата".
    Поздрав Джуди за прекрасния стих!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...