Aug 5, 2008, 3:28 PM

Стар интериор

  Poetry » Other
781 0 16

Мойта стая е уютна,

нищо, че не е в "Барок"

даже смятам, абсолютно,

това дори, че е порок.

Имам си мой собствен стил

за маса, стол и за легло,

нищо, че съседът е купил

мебели във "Рококо".

Моите са стари, но удобни,

в смесен стил - кувертюра плюс ковьор,

дори не мисля, нито  пробвам

да сменям тоз интериор.

Играчките от детството ми още

на стената в ъгъла висят,

с тях говоря си и нощем,

те отвръщат ми - не спят.

Срещу им огледало отразява

прозореца със пъстрите завеси,

слънчев лъч леглото ми огрява,

от тавана с връв звездичка свети.

Гардероб, две столчета и скрин

с книжки, азбучно редени,

с протегната ръка си взимам

четиво по всяко време.

Такава си е моята обител,

в стар интериор и вкус.

Така ми е добре, не съм любител

на разни стилове и лукс.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Такъв уют има в душата ти, Гинка!
    Страхотно е!
    Прегръдка!
  • И аз, и аз държа на същото - нали диша живо най-важното - гуш за теб!!
  • ехх, как ме върна назад....направо ме повлече стихът ти !!!
    Поздрави, много е хубав....

    Ранения_пътник_
  • Има топлина при теб, друго не е нужно!
  • Всяко нещо(мебел,играчка,книга)стаило в себе си спомени,носещо уют е много по-ценно от всичко,което няма минало било то стилно.Като я няма топлината каква е "файдата".
    Поздрав Джуди за прекрасния стих!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...