24 sept 2012, 10:59

Стара къща

  Poesía
1.1K 0 21

Стара къща с прозорци разплакани.

Овдовяли и пусти гнезда.

Натежала от спомени стряха.

Недолюбена, тъжна чешма...

 

Плевня срутена - рана отворена.

Крива круша - безплодна, сама.

Буренясал, забравен - дворът,

и пресъхнала, жива вода.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжна гледка...
    Ето частичка от погледа ми към бившата наша къща: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=284643
  • Много скоро в по-малките села в Бг това ще е неизменната картинка...Моето за 30год обезлюдя и днес дори го няма на картите на Бг..Бащината ми къща отдавна е заприличала на твоята,Веси, а аз не искам да я виждам такава - искам да си я запомня топла и жива,както беше в детството ми...Благодаря ти за хубавия, макар и тъжен спомен!!!
  • Благодаря на всички...
  • Май те е налегнала носталгия по миналото, Веси. Прегръщам те! Стиховете ти са много истински, много близки... Докоснаха нещо в мен. Поздрави!
  • позната картина... и е тъжно..
    много... думите ти разплакват, Веси..

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...