13 abr 2014, 0:35

Старата чешма 

  Poesía » Otra
1040 0 2

СТАРАТА ЧЕШМА


 

На камъка на старата чешма

замислен старец кротко е приседнал,

а погледът му - пълен със тъга -

далече в миналото се е върнал...

 

Откак се помни, камъкът студен

дочул е много момини въздишки,

безбройни стъпки всеки божи ден,

ергенски шеги и сълзи вдовишки...

 

Тук босоного детството се скри,

момински китки кичиха водата;

невеста тук с кобилица откри;

на водопой тук караха стадата...

 

Животът мина като по вода -

изнизаха се всякакви години

за стареца, а старата чешма

така и в следващия век премина...

© Йорданка Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??