13.04.2014 г., 0:35 ч.

Старата чешма 

  Поезия » Друга
884 0 2

СТАРАТА ЧЕШМА


 

На камъка на старата чешма

замислен старец кротко е приседнал,

а погледът му - пълен със тъга -

далече в миналото се е върнал...

 

Откак се помни, камъкът студен

дочул е много момини въздишки,

безбройни стъпки всеки божи ден,

ергенски шеги и сълзи вдовишки...

 

Тук босоного детството се скри,

момински китки кичиха водата;

невеста тук с кобилица откри;

на водопой тук караха стадата...

 

Животът мина като по вода -

изнизаха се всякакви години

за стареца, а старата чешма

така и в следващия век премина...

© Йорданка Цонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??