13.04.2014 г., 0:35

Старата чешма

1.4K 0 2

СТАРАТА ЧЕШМА


 

На камъка на старата чешма

замислен старец кротко е приседнал,

а погледът му - пълен със тъга -

далече в миналото се е върнал...

 

Откак се помни, камъкът студен

дочул е много момини въздишки,

безбройни стъпки всеки божи ден,

ергенски шеги и сълзи вдовишки...

 

Тук босоного детството се скри,

момински китки кичиха водата;

невеста тук с кобилица откри;

на водопой тук караха стадата...

 

Животът мина като по вода -

изнизаха се всякакви години

за стареца, а старата чешма

така и в следващия век премина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...