Apr 13, 2014, 12:35 AM

Старата чешма

  Poetry » Other
1.4K 0 2

СТАРАТА ЧЕШМА


 

На камъка на старата чешма

замислен старец кротко е приседнал,

а погледът му - пълен със тъга -

далече в миналото се е върнал...

 

Откак се помни, камъкът студен

дочул е много момини въздишки,

безбройни стъпки всеки божи ден,

ергенски шеги и сълзи вдовишки...

 

Тук босоного детството се скри,

момински китки кичиха водата;

невеста тук с кобилица откри;

на водопой тук караха стадата...

 

Животът мина като по вода -

изнизаха се всякакви години

за стареца, а старата чешма

така и в следващия век премина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...