рокерче666 (Богдана Маринова)
267 224
5 nov 2011, 11:58

Старата китара 

  Poesía
421 0 2

Аз съм китара

със скъсани струни,

толкова стара -

блусът в душата потъва...

 

Захвърлена в мазето,

в тъмния ъгъл,

мястото, което

за слънцето е недостъпно.

 

Времето облече ме в прах,

паяците се разхождаха безпирно,

тяхно кръстовище бях -

търпях и стоях толкова мирно.

 

Мишките грозни и сиви

гризяха ме, точеха зъби

и купонясваха диво

                                 върху ми.

 

 

Аз съм само дърво -

забравена стара китара

и незнайно защо

животът ме прекара.

 

Облечена в прах

и вечност смъртна,

търся спасение, бряг -

за мен недостъпни.                         

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??