Старата китара
Аз съм китара
със скъсани струни,
толкова стара -
блусът в душата потъва...
Захвърлена в мазето,
в тъмния ъгъл,
мястото, което
за слънцето е недостъпно.
Времето облече ме в прах,
паяците се разхождаха безпирно,
тяхно кръстовище бях -
търпях и стоях толкова мирно.
Мишките грозни и сиви
гризяха ме, точеха зъби
и купонясваха диво
върху ми.
Аз съм само дърво -
забравена стара китара
и незнайно защо
животът ме прекара.
Облечена в прах
и вечност смъртна,
търся спасение, бряг -
за мен недостъпни.
© Богдана Маринова All rights reserved.
