Nov 5, 2011, 11:58 AM

Старата китара

  Poetry
570 0 2

Аз съм китара

със скъсани струни,

толкова стара -

блусът в душата потъва...

 

Захвърлена в мазето,

в тъмния ъгъл,

мястото, което

за слънцето е недостъпно.

 

Времето облече ме в прах,

паяците се разхождаха безпирно,

тяхно кръстовище бях -

търпях и стоях толкова мирно.

 

Мишките грозни и сиви

гризяха ме, точеха зъби

и купонясваха диво

                                 върху ми.

 

 

Аз съм само дърво -

забравена стара китара

и незнайно защо

животът ме прекара.

 

Облечена в прах

и вечност смъртна,

търся спасение, бряг -

за мен недостъпни.                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....