рокерче666 (Богдана Маринова) рокерче666 (Богдана Маринова)
1 267
Nov 5, 2011, 11:58 AM

Старата китара

  Poetry
569 0 2

Аз съм китара

със скъсани струни,

толкова стара -

блусът в душата потъва...

 

Захвърлена в мазето,

в тъмния ъгъл,

мястото, което

за слънцето е недостъпно.

 

Времето облече ме в прах,

паяците се разхождаха безпирно,

тяхно кръстовище бях -

търпях и стоях толкова мирно.

 

Мишките грозни и сиви

гризяха ме, точеха зъби

и купонясваха диво

                                 върху ми.

 

 

Аз съм само дърво -

забравена стара китара

и незнайно защо

животът ме прекара.

 

Облечена в прах

и вечност смъртна,

търся спасение, бряг -

за мен недостъпни.                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0