Старата китара

5 нояб. 2011 г., 11:58

Поэзия

424 0 2

Аз съм китара

със скъсани струни,

толкова стара -

блусът в душата потъва...

Захвърлена в мазето,

в тъмния ъгъл,

мястото, което

за слънцето е недостъпно.

Времето облече ме в прах,

паяците се разхождаха безпирно,

тяхно кръстовище бях -

търпях и стоях толкова мирно.

Мишките грозни и сиви

гризяха ме, точеха зъби

и купонясваха диво

върху ми.

Аз съм само дърво -

забравена стара китара

и незнайно защо

животът ме прекара.

Облечена в прах

и вечност смъртна,

търся спасение, бряг -

за мен недостъпни.

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2011-11-06T09:23:03+02:00

Ех ти, китарите не ги захвърлят...
Музиката не умира в тях!
mimamina (Мина Конарова)

2011-11-05T13:08:41+02:00

Много мъдро и добре написано!Поздрав!