Старата къща
Сънувам често онзи дом,
с полуизгнили керемиди.
Със зид от камъни и пръти,
и под, измазан с глина.
И пречистен...
Във този дом израснах.
А времето сега оставя непоправими
белези по него. (И по мене...)
Самотна старата къща е днес.
(Е, по това си приличаме)
Само бръчките на живота
по стените напомнят
онова време...
Покривът, комините,
даже турските керемиди
все още са там.
Не, че си помни
годините.
И онова голямо,
тумбесто нещо , залепено
зад новата соба.
Пещта, която побираше в себе си
ароматния хляб и дърпана баница,
излезли от ръцете на баба...
И нощвите с огрибката,
и ръжена, с дървената лопата...
И туфата чемшир току пред вратата
А отстрани – каменното стълбище
към солдурмата, с резбован парапет.
И ... дупката за тавана...
На който с часове се ровех
и търсех тайни съкровища.
И стаята за гости, и другата –
с тъмния килер,
дето баба криеше разни лакомства,
за да ме изненада.
И ... все още ухаеха на земя,
подовете им, грижливо
измазани с червена пръст.
Поглеждам прозорците...
Сякаш са отеснели –
(кой ти говори за ПВЦ?!) –
от чисто дърво са си.
И онзи странен сън,
останал в съзнанието ми,
че ... щъркел не ме е донесъл,
а просто ме научи да летя...
И още... Ето.
И в миг оживява стария дървен стан
под навеса, и онова дете,
което се катери по натрата,
къса основите,
но вика щастливо:
„Тъчам, бабооо, тъчам...”
Колко много спомени
от най-щастливото детство!
...Само старците ги няма.
© Нели Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Всичко е там, Нели! И остарява бавно като нас...
Май скоро си ходила, щом те е подгонила носталгията!
-
Всичко си е там. Поискай и ще го видиш.
-
Имала си вълшебно детство и ни го разкриваш в завладяващ стих! Поздрав, Нели!
-
Хубаво и тъжно поздрави Моето стихче е озаглавено Бялата къща дано ти хареса -еднакви мисли ни гнетят .
-
Спомените от детството са съкровени и чисти!
Поздрав! -
че ... щъркел не ме е донесъл,
а просто ме научи да летя...
Прекрасно!Разтъжи ме... -
Едва ли е вашата, Нели, но ги има много и някак ги снимам с цялото си уважение и преклонение! Ако можех с кадъра да спра разрухата и забравата...
Болезнена красота са! -
Видях, Ира...И ахнах! Защото... да не си снимала "нашата" старица?!
-
"Сънувам често онзи дом,
с полуизгнили керемиди.
Със зид от камъни и пръти,
и под, измазан с глина.
И пречистен..."
Поздрав http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=209688
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Радваш!
Поздрав и от мен!