7 jun 2009, 18:14

Старата къща 

  Poesía » Filosófica
1023 0 4


Пристига утрото в порутената къща,
с цветните си светли небеса,
стълбите го като божество прегръщат,
оцелели след нощната тъма.

Сълзите капят в стаите студени,
оставени без покрив сивите стени,
очакват грейналото утро да приемат
и викат го:
- Ела ни прегърни!

То гордо стъпва с пролетна премяна,
ухания упойващи и усмивка от лъчи,
проблясват влюбено прозорците обляни,
излъчват чувство сякаш са очи,
крещейки мълчешком:
- Ела ни прегърни!

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??