7.06.2009 г., 18:14

Старата къща

Поезия » Философска

1.6K 0 4

Пристига утрото в порутената къща,
с цветните си светли небеса,
стълбите го като божество прегръщат,
оцелели след нощната тъма.

Сълзите капят в стаите студени,
оставени без покрив сивите стени,
очакват грейналото утро да приемат
и викат го:
- Ела ни прегърни!

То гордо стъпва с пролетна премяна,
ухания упойващи и усмивка от лъчи,
проблясват влюбено прозорците обляни,
излъчват чувство сякаш са очи,
крещейки мълчешком:
- Ела ни прегърни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aborigen (Борко Бърборко)

Не прекалявай с прегръдките да не счупиш някой...

2009-08-19T18:57:51+03:00
джуди (Гинка Любенова Косева)

Прекрасно!Браво!

2009-06-13T15:05:33+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Малко ме натъжи,но стихът ти е чудесен!Прегръщам те!

2009-06-08T09:04:27+03:00
voda (Елица Ангелова)

Събуди спомени в мен, Лю.
Благодаря!

2009-06-07T18:26:44+03:00