7 июн. 2009 г., 18:14

Старата къща 

  Поэзия » Философская
1024 0 4


Пристига утрото в порутената къща,
с цветните си светли небеса,
стълбите го като божество прегръщат,
оцелели след нощната тъма.

Сълзите капят в стаите студени,
оставени без покрив сивите стени,
очакват грейналото утро да приемат
и викат го:
- Ела ни прегърни!

То гордо стъпва с пролетна премяна,
ухания упойващи и усмивка от лъчи,
проблясват влюбено прозорците обляни,
излъчват чувство сякаш са очи,
крещейки мълчешком:
- Ела ни прегърни!

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??