Пристига утрото в порутената къща,
с цветните си светли небеса,
стълбите го като божество прегръщат,
оцелели след нощната тъма.
Сълзите капят в стаите студени,
оставени без покрив сивите стени,
очакват грейналото утро да приемат
и викат го:
- Ела ни прегърни!
То гордо стъпва с пролетна премяна,
ухания упойващи и усмивка от лъчи,
проблясват влюбено прозорците обляни, ...