Juli777 (Стъклена)
6

28 mar 2015, 0:05

Старата къща

Poesía » Otra

1.4K 0 7

Снежните преспи натрупани в двора,

ограден с разкривена ограда,

скриват следите на живяли тук хора

и черната схлупена сграда.

Стената олющена бавно се свлича

и покривът хлътнал се сляга,

мярка се вътре силует на момиче

и дух на старица на прага.

Незнайният пътник минаващ край нея

ще спре за минута потресен,

след него ще духне пак снеговея,

ще скрие и стъпки, и плесен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Izumrudkata (Катя)

Хубав стих!Поздравления!

2015-09-05T03:18:13+03:00
KalinaStan (Калина Влади)

Малко тъжно, но истинско! Поздравления!

2015-05-07T17:14:32+03:00
Juli777 (Стъклена)

Да, Ве, така е

2015-03-28T21:16:08+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Много са старите къщи,пропадат, а с тях си отиват и спомените за близки! Поздрав!

2015-03-28T19:57:42+02:00
Juli777 (Стъклена)

Благодаря за ласкавия отзив. Да тъжно е, че места където е кипял живот и са се сменяли поколения, сега са руини, но освен да вдигнеш рамене и да кажеш " такъв е животът" друго не ти остава

2015-03-28T05:31:21+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0