28 mar 2015, 0:05

Старата къща

  Poesía » Otra
1.4K 0 7

Снежните преспи натрупани в двора,

ограден с разкривена ограда,

скриват следите на живяли тук хора

и черната схлупена сграда.

 

Стената олющена бавно се свлича

и покривът хлътнал се сляга,

мярка се вътре силует на момиче

и дух на старица на прага.

 

Незнайният пътник минаващ край нея

ще спре за минута потресен,

след него ще духне пак снеговея,

ще скрие и стъпки, и плесен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стъклена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!Поздравления!
  • Малко тъжно, но истинско! Поздравления!
  • Да, Ве, така е
  • Много са старите къщи,пропадат, а с тях си отиват и спомените за близки! Поздрав!
  • Благодаря за ласкавия отзив. Да тъжно е, че места където е кипял живот и са се сменяли поколения, сега са руини, но освен да вдигнеш рамене и да кажеш " такъв е животът" друго не ти остава

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...