28.03.2015 г., 0:05

Старата къща

1.4K 0 7

Снежните преспи натрупани в двора,

ограден с разкривена ограда,

скриват следите на живяли тук хора

и черната схлупена сграда.

 

Стената олющена бавно се свлича

и покривът хлътнал се сляга,

мярка се вътре силует на момиче

и дух на старица на прага.

 

Незнайният пътник минаващ край нея

ще спре за минута потресен,

след него ще духне пак снеговея,

ще скрие и стъпки, и плесен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стъклена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!Поздравления!
  • Малко тъжно, но истинско! Поздравления!
  • Да, Ве, така е
  • Много са старите къщи,пропадат, а с тях си отиват и спомените за близки! Поздрав!
  • Благодаря за ласкавия отзив. Да тъжно е, че места където е кипял живот и са се сменяли поколения, сега са руини, но освен да вдигнеш рамене и да кажеш " такъв е животът" друго не ти остава

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...