Juli777 (Стъклена)
6 17
28.03.2015 г., 0:05 ч.

Старата къща 

  Поезия » Друга
940 0 7

Снежните преспи натрупани в двора,

ограден с разкривена ограда,

скриват следите на живяли тук хора

и черната схлупена сграда.

 

Стената олющена бавно се свлича

и покривът хлътнал се сляга,

мярка се вътре силует на момиче

и дух на старица на прага.

 

Незнайният пътник минаващ край нея

ще спре за минута потресен,

след него ще духне пак снеговея,

ще скрие и стъпки, и плесен.

© Стъклена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих!Поздравления!
  • Малко тъжно, но истинско! Поздравления!
  • Да, Ве, така е
  • Много са старите къщи,пропадат, а с тях си отиват и спомените за близки! Поздрав!
  • Благодаря за ласкавия отзив. Да тъжно е, че места където е кипял живот и са се сменяли поколения, сега са руини, но освен да вдигнеш рамене и да кажеш " такъв е животът" друго не ти остава
  • Времето не прошава и заличава с еднакво безразличие и згради и хора и спомени...
  • Хареса ми и като символика, и буквално
Предложения
: ??:??