Снежните преспи натрупани в двора,
ограден с разкривена ограда,
скриват следите на живяли тук хора
и черната схлупена сграда.
Стената олющена бавно се свлича
и покривът хлътнал се сляга,
мярка се вътре силует на момиче
и дух на старица на прага.
Незнайният пътник минаващ край нея
ще спре за минута потресен,
след него ще духне пак снеговея,
ще скрие и стъпки, и плесен.
© Стъклена All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
