12 may 2017, 20:06  

Старата лястовица

  Poesía » Otra
573 3 10

                  Идва златна есента

                  и погалва път, гора.

                  Птици тръгват пак на юг,

                  бягат те от мраз и студ.

 

                 А под прашната стрехà

                 сбрала радост и тъга

                 лястовица стара бди,

                 чака тъжни зимни дни.

 

                 Тихичко потрепва тя,

                 свива клюнче под крила.

                 Бие малко сърчице,

                 сèща есента дойде.

 

                 Ято скрива небеса,

                 чезне бързо във нощта.

                 Тупка плахо сърчице,

                 тръпнат тънички криле.

                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тези стихове ми напомниха за разказа на Ангел Каралийчев " Майчина сълза", само че тук ролите са разменени .... както става в живота...
  • Благодаря,ти Веси,че дойде под тази стара стряха!!!Един ден така ще гледаме децата си,които отлитат в по-топли страни!!!
  • Много нежно стихче! Поздрави!
  • Поздрави,Пепи!!!Благодаря за коментара!!!
  • И хората сме така! Натъжи ме! Поздрави, Хари!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...