Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
12.05.2017 г., 20:06 ч.  

Старата лястовица 

  Поезия » Друга
427 3 10

                  Идва златна есента

                  и погалва път, гора.

                  Птици тръгват пак на юг,

                  бягат те от мраз и студ.

 

                 А под прашната стрехà

                 сбрала радост и тъга

                 лястовица стара бди,

                 чака тъжни зимни дни.

 

                 Тихичко потрепва тя,

                 свива клюнче под крила.

                 Бие малко сърчице,

                 сèща есента дойде.

 

                 Ято скрива небеса,

                 чезне бързо във нощта.

                 Тупка плахо сърчице,

                 тръпнат тънички криле.

                 

© Хари Спасов Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тези стихове ми напомниха за разказа на Ангел Каралийчев " Майчина сълза", само че тук ролите са разменени .... както става в живота...
  • Благодаря,ти Веси,че дойде под тази стара стряха!!!Един ден така ще гледаме децата си,които отлитат в по-топли страни!!!
  • Много нежно стихче! Поздрави!
  • Поздрави,Пепи!!!Благодаря за коментара!!!
  • И хората сме така! Натъжи ме! Поздрави, Хари!
  • Благодаря,Катя!!!Поздрави!!!
  • Красива образност...докосна ме!
  • Благодаря ви от сърце за сърдечните коментари,Виолета,Албена и Василка!!!!
  • Всеки го чака тази съдба, безпомощност, страх и не възможност за летене. Горката стара лястовица! Поздрави!
  • Върна ме в детството, Хари, когато се грижех за птиците и плачех за тях.. Благодаря ти!
Предложения
: ??:??