3 abr 2011, 21:25

Старата любов

852 0 2

Каква, каква е старата любов –

далечна песен, спомен блед,

увяхнал цвят и тъжен зов?

От огън – пепел, от усмивка – лед.


За старата любов аз дълго плаках

и носих с мъка кръста ù горещ.

И чаках да се върне – дълго чаках,

но изгоря до края восъчната свещ.


От мъдростта на старата любов се възродих,

за да усетя, че живея, че ме има.

И звънна в мен един забравен стих

за старата любов, но с нова рима.


Какво е старата любов – та кой ли знае?

Отдавна чувството дълбоко е заспало.

На старата любов аз казвам твърдо: Край!

На новата – добре дошла, ти, слънчево начало!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Старата любов може да бъде и хубав стих.Поздрав!
  • Браво,Хриси,точно така-напред към слънчевото начало.Хубав стих.Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...