Старата любов
Каква, каква е старата любов –
далечна песен, спомен блед,
увяхнал цвят и тъжен зов?
От огън – пепел, от усмивка – лед.
За старата любов аз дълго плаках
и носих с мъка кръста ù горещ.
И чаках да се върне – дълго чаках,
но изгоря до края восъчната свещ.
От мъдростта на старата любов се възродих,
за да усетя, че живея, че ме има.
И звънна в мен един забравен стих
за старата любов, но с нова рима.
Какво е старата любов – та кой ли знае?
Отдавна чувството дълбоко е заспало.
На старата любов аз казвам твърдо: Край!
На новата – добре дошла, ти, слънчево начало!
© Христина Костадинова All rights reserved.
