21 mar 2008, 10:29

Старата любов

  Poesía
2K 0 23

Не можа да остарееш с мен.

Може би, защото не поиска.

Искам да забравя тоя ден.

Бяхме разделени. Друго - нищо.

 

Нищо между нас не е било.

Сигурно и нямаше да бъде.

Правим се, че все ни е едно.

Тръгнахме си, без да се разсърдим.

 

Отлежали, чувствата сега

се превръщат във горчиво вино.

Тежко вино. С привкус на тъга

по една несбъдната взаимност.

 

Старата любов се връща пак.

Търси ни в гората от години.

Всъщност, тя е млада. Няма как.

Същата е. Остаряхме ние.

 

И в съня, едва ли ще е грях

да се срещнем, ако пожелае.

Иначе - на яве, няма как.

Ще подмине, без да ни познае. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...