21 mar 2008, 10:29

Старата любов

  Poesía
2K 0 23

Не можа да остарееш с мен.

Може би, защото не поиска.

Искам да забравя тоя ден.

Бяхме разделени. Друго - нищо.

 

Нищо между нас не е било.

Сигурно и нямаше да бъде.

Правим се, че все ни е едно.

Тръгнахме си, без да се разсърдим.

 

Отлежали, чувствата сега

се превръщат във горчиво вино.

Тежко вино. С привкус на тъга

по една несбъдната взаимност.

 

Старата любов се връща пак.

Търси ни в гората от години.

Всъщност, тя е млада. Няма как.

Същата е. Остаряхме ние.

 

И в съня, едва ли ще е грях

да се срещнем, ако пожелае.

Иначе - на яве, няма как.

Ще подмине, без да ни познае. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...