21 мар. 2008 г., 10:29

Старата любов

2K 0 23

Не можа да остарееш с мен.

Може би, защото не поиска.

Искам да забравя тоя ден.

Бяхме разделени. Друго - нищо.

 

Нищо между нас не е било.

Сигурно и нямаше да бъде.

Правим се, че все ни е едно.

Тръгнахме си, без да се разсърдим.

 

Отлежали, чувствата сега

се превръщат във горчиво вино.

Тежко вино. С привкус на тъга

по една несбъдната взаимност.

 

Старата любов се връща пак.

Търси ни в гората от години.

Всъщност, тя е млада. Няма как.

Същата е. Остаряхме ние.

 

И в съня, едва ли ще е грях

да се срещнем, ако пожелае.

Иначе - на яве, няма как.

Ще подмине, без да ни познае. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...