21 мар. 2008 г., 10:29

Старата любов

2K 0 23

Не можа да остарееш с мен.

Може би, защото не поиска.

Искам да забравя тоя ден.

Бяхме разделени. Друго - нищо.

 

Нищо между нас не е било.

Сигурно и нямаше да бъде.

Правим се, че все ни е едно.

Тръгнахме си, без да се разсърдим.

 

Отлежали, чувствата сега

се превръщат във горчиво вино.

Тежко вино. С привкус на тъга

по една несбъдната взаимност.

 

Старата любов се връща пак.

Търси ни в гората от години.

Всъщност, тя е млада. Няма как.

Същата е. Остаряхме ние.

 

И в съня, едва ли ще е грях

да се срещнем, ако пожелае.

Иначе - на яве, няма как.

Ще подмине, без да ни познае. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...