Старата любов
Не можа да остарееш с мен.
Може би, защото не поиска.
Искам да забравя тоя ден.
Бяхме разделени. Друго - нищо.
Нищо между нас не е било.
Сигурно и нямаше да бъде.
Правим се, че все ни е едно.
Тръгнахме си, без да се разсърдим.
Отлежали, чувствата сега
се превръщат във горчиво вино.
Тежко вино. С привкус на тъга
по една несбъдната взаимност.
Старата любов се връща пак.
Търси ни в гората от години.
Всъщност, тя е млада. Няма как.
Същата е. Остаряхме ние.
И в съня, едва ли ще е грях
да се срещнем, ако пожелае.
Иначе - на яве, няма как.
Ще подмине, без да ни познае.
© Александър Калчев All rights reserved.
