9 ene 2009, 8:55

Старата любов

  Poesía
807 0 6
 

Старата любов

 

Вече нищо не е тайно,

няма място, няма час,

срещаме се най-случайно

старата любов и аз.

 

Ужким бързаме за нещо.

Крием тежките торби.

Вече нищо не е нежно,

всичко е на две, на три...

 

Даже болката я няма

или просто не личи...

Има драма, няма драма,

аз си тръгвам, после ти.

 

Всичко вече ни е ясно.

Най-различни времена -

гаснат чувства и преливат

в онемели сетива.

 

Вечер ни облива радост

щом се скрием у дома

и дано не срещнем младост

да се скита из града.

 

Само някъде дълбоко,

някъде извън света,

старата любов заспива 

в скута на една жена.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...