31 mar 2010, 20:24

Старата ни къща

  Poesía » Otra
1K 0 4

 

 

Обичам старата ни къща.
Какво ли ме тегли назад?
Винаги нещо ме връща
към свят познат-непознат.

Към скрина с вехтите дрехи,

скътани от момински ръце.

В тях като слънчице свети

спомен на малко дете.

 

И  снимка една избеляла...

И стар кремъклия пищов.

Това  ми остана от дядо.

И  поглед - малко суров...

 

Обичам старата ни къща.
Какво ли ме тегли назад?

Винаги в нея се връщам,

когато почувствам се слаб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Мишев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...