31 mar 2010, 20:24

Старата ни къща

  Poesía » Otra
1K 0 4

 

 

Обичам старата ни къща.
Какво ли ме тегли назад?
Винаги нещо ме връща
към свят познат-непознат.

Към скрина с вехтите дрехи,

скътани от момински ръце.

В тях като слънчице свети

спомен на малко дете.

 

И  снимка една избеляла...

И стар кремъклия пищов.

Това  ми остана от дядо.

И  поглед - малко суров...

 

Обичам старата ни къща.
Какво ли ме тегли назад?

Винаги в нея се връщам,

когато почувствам се слаб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Мишев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...