31 mar 2010, 20:24

Старата ни къща

  Poesía » Otra
1K 0 4

 

 

Обичам старата ни къща.
Какво ли ме тегли назад?
Винаги нещо ме връща
към свят познат-непознат.

Към скрина с вехтите дрехи,

скътани от момински ръце.

В тях като слънчице свети

спомен на малко дете.

 

И  снимка една избеляла...

И стар кремъклия пищов.

Това  ми остана от дядо.

И  поглед - малко суров...

 

Обичам старата ни къща.
Какво ли ме тегли назад?

Винаги в нея се връщам,

когато почувствам се слаб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Мишев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...