31 мар. 2010 г., 20:24

Старата ни къща

1K 0 4

 

 

Обичам старата ни къща.
Какво ли ме тегли назад?
Винаги нещо ме връща
към свят познат-непознат.

Към скрина с вехтите дрехи,

скътани от момински ръце.

В тях като слънчице свети

спомен на малко дете.

 

И  снимка една избеляла...

И стар кремъклия пищов.

Това  ми остана от дядо.

И  поглед - малко суров...

 

Обичам старата ни къща.
Какво ли ме тегли назад?

Винаги в нея се връщам,

когато почувствам се слаб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Мишев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....