Старата ни къща
Обичам старата ни къща.
Какво ли ме тегли назад?
Винаги нещо ме връща
към свят познат-непознат.
Към скрина с вехтите дрехи,
скътани от момински ръце.
В тях като слънчице свети
спомен на малко дете.
И снимка една избеляла...
И стар кремъклия пищов.
Това ми остана от дядо.
И поглед - малко суров...
Обичам старата ни къща.
Какво ли ме тегли назад?
Винаги в нея се връщам,
когато почувствам се слаб...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Мишев Все права защищены
