18 jul 2008, 13:15

Старата снимка на един просяк...

  Poesía
895 0 1

                            В албума, където стоят моите спомени

                            намира място една снимка от мене забравена.

                            Спомени от сърцето отронени,

                            разказващи за една душа изоставена.

 

                           На първата страница легло от рози си постлал за мен

                           и си ме възнесъл в небесата...

                           Проклет да бъде този ден,

                           не се сбъдват лесно чудесата.

 

                           Стъпвам боса на студената тераса,

                           поглеждам луната със странна гримаса.

                           Гледам право в твоята снимка стара

                           и сякаш този момент не веднъж се повтаря.

 

                           Но свикнах вече с това чувство самота,

                           свикнах да бъда сама.

                           Да плаче без да спира моята душа,

                           да се отдалечава от себе си и от света.

 

                           Ще изгоря тази снимка от албума прашен

                           да не ми напомня за този ден страшен...

                           В който, си отиде ти от мен

                           и ме остави като просяк заклеймен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Брияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....