В албума, където стоят моите спомени
намира място една снимка от мене забравена.
Спомени от сърцето отронени,
разказващи за една душа изоставена.
На първата страница легло от рози си постлал за мен
и си ме възнесъл в небесата...
Проклет да бъде този ден,
не се сбъдват лесно чудесата.
Стъпвам боса на студената тераса,
поглеждам луната със странна гримаса.
Гледам право в твоята снимка стара
и сякаш този момент не веднъж се повтаря. ...