В албума, където стоят моите спомени

                            намира място една снимка от мене забравена.

                            Спомени от сърцето отронени,

                            разказващи за една душа изоставена.

                           На първата страница легло от рози си постлал за мен

                           и си ме възнесъл в небесата...

                           Проклет да бъде този ден,

                           не се сбъдват лесно чудесата.

                           Стъпвам боса на студената тераса,

                           поглеждам луната със странна гримаса.

                           Гледам право в твоята снимка стара

                           и сякаш този момент не веднъж се повтаря.

                           Но свикнах вече с това чувство самота,

                           свикнах да бъда сама.

                           Да плаче без да спира моята душа,

                           да се отдалечава от себе си и от света.

                           Ще изгоря тази снимка от албума прашен

                           да не ми напомня за този ден страшен...

                           В който, си отиде ти от мен

                           и ме остави като просяк заклеймен.