20 abr 2010, 20:05

Старци

  Poesía
694 0 2

           СТАРЦИ

 

Наричаха ви огнени орли.

Стихията надвихте в смъртна схватка.

Съдбата крилете ви изпепели.

В архива пазят още вашата справка.

 

Прескачате насън горящата стена

и плачете за неспасените деца.

Но днес живеете във други времена.

Във нови снимки са старите лица.

 

От там ви гледат белобради старци.

Те стотинките за хляб броят.

В долапа търсят вчерашните залци.

 

Щом чуят химна – мирно те стоят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...