Apr 20, 2010, 8:05 PM

Старци

  Poetry
692 0 2

           СТАРЦИ

 

Наричаха ви огнени орли.

Стихията надвихте в смъртна схватка.

Съдбата крилете ви изпепели.

В архива пазят още вашата справка.

 

Прескачате насън горящата стена

и плачете за неспасените деца.

Но днес живеете във други времена.

Във нови снимки са старите лица.

 

От там ви гледат белобради старци.

Те стотинките за хляб броят.

В долапа търсят вчерашните залци.

 

Щом чуят химна – мирно те стоят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...