Старецът Бък
Години се нижат,
броеници безчет,
пролет... снегове,
и живот не лек...
А Бък все на двора,
кучето ни старо,
вярното другарче,
как е остаряло...
Козината мека,
галя пак с ръка,
дълго с нас остана,
ех, каква съдба...
Шестнайсета година
очите ни се вглеждат,
олюляваш се вече,
не виждаш далече.
Ушите кафеви
ослушват се пак,
стъпки долавяш
в утро и в мрак.
Скимтиш тихо, тихо,
изпращаш ме мило...
Съдба, колко ли още
Бък ще галя на живо...?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Калчева Todos los derechos reservados
