Години се нижат,
броеници безчет,
пролет... снегове,
и живот не лек...
А Бък все на двора,
кучето ни старо,
вярното другарче,
как е остаряло...
Козината мека,
галя пак с ръка,
дълго с нас остана,
ех, каква съдба...
Шестнайсета година
очите ни се вглеждат,
олюляваш се вече,
не виждаш далече.
Ушите кафеви
ослушват се пак,
стъпки долавяш
в утро и в мрак.
Скимтиш тихо, тихо,
изпращаш ме мило...
Съдба, колко ли още
Бък ще галя на живо...?
© Елена Калчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
