Mar 30, 2008, 9:00 AM

Старецът Бък

598 0 2
                          Старецът  Бък


                        Години се нижат,

                        броеници безчет,

                        пролет... снегове,

                        и живот не лек...


                        А Бък все на двора,

                        кучето ни старо,

                        вярното другарче,

                        как е остаряло...


                        Козината мека,

                        галя пак с ръка,

                        дълго с нас остана,

                        ех, каква съдба...


                        Шестнайсета година

                        очите ни се вглеждат,

                        олюляваш се вече,

                        не виждаш далече.


                        Ушите кафеви

                        ослушват се пак,

                        стъпки долавяш

                        в утро и в мрак.


                        Скимтиш тихо, тихо,

                        изпращаш ме мило...

                        Съдба, колко ли още

                        Бък ще галя на живо...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...