Старецът Бък
Години се нижат,
броеници безчет,
пролет... снегове,
и живот не лек...
А Бък все на двора,
кучето ни старо,
вярното другарче,
как е остаряло...
Козината мека,
галя пак с ръка,
дълго с нас остана,
ех, каква съдба...
Шестнайсета година
очите ни се вглеждат,
олюляваш се вече,
не виждаш далече.
Ушите кафеви
ослушват се пак,
стъпки долавяш
в утро и в мрак.
Скимтиш тихо, тихо,
изпращаш ме мило...
Съдба, колко ли още
Бък ще галя на живо...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Калчева Всички права запазени
