30.03.2008 г., 9:00

Старецът Бък

600 0 2
                          Старецът  Бък


                        Години се нижат,

                        броеници безчет,

                        пролет... снегове,

                        и живот не лек...


                        А Бък все на двора,

                        кучето ни старо,

                        вярното другарче,

                        как е остаряло...


                        Козината мека,

                        галя пак с ръка,

                        дълго с нас остана,

                        ех, каква съдба...


                        Шестнайсета година

                        очите ни се вглеждат,

                        олюляваш се вече,

                        не виждаш далече.


                        Ушите кафеви

                        ослушват се пак,

                        стъпки долавяш

                        в утро и в мрак.


                        Скимтиш тихо, тихо,

                        изпращаш ме мило...

                        Съдба, колко ли още

                        Бък ще галя на живо...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...