Старецът Бък
Години се нижат,
броеници безчет,
пролет... снегове,
и живот не лек...
А Бък все на двора,
кучето ни старо,
вярното другарче,
как е остаряло...
Козината мека,
галя пак с ръка,
дълго с нас остана,
ех, каква съдба...
Шестнайсета година
очите ни се вглеждат,
олюляваш се вече,
не виждаш далече.
Ушите кафеви
ослушват се пак,
стъпки долавяш
в утро и в мрак.
Скимтиш тихо, тихо,
изпращаш ме мило...
Съдба, колко ли още
Бък ще галя на живо...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Калчева Все права защищены
