ellyst (Ели)
136 867
30 may 2012, 16:17

Старицата 

  Poesía » Otra
916 0 13

Тя стои на пейката отпред

и присвива поглед катарактов.

Залез калайдисан, с цвят на мед,

спря до нея и се заоплаква.

 

Дворът се задави с тишина.

Смок танцува в пустата градина.

Гръб превива старата лоза,

ялова от сума ти  години.

 

Скъса стрък от прашния чимшир,

в шепота му  кротко се заслуша.

Слънцето сред  рижавия щир

като мързелив котак се сгуши.

 

Дюлята с артритни рамене

с тънък шал от вятър се намята.

Старата без глас нощта кълне –

да не идва, че не се понася.

 

Че не мигва. Бяга ù съня.

То, аслъ, какво я изморява...

С кучето си дума през деня,

но стъмни ли – толкоз пусто става...

 

Плаши я нахлупеният кош

на тъмата, с призраци осеян.

Ден да мине, да не дойде нощ -

туй ù е молитвата на нея.

 

 

© Ели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??