ellyst (Ели)
136 867
May 30, 2012, 4:17 PM

Старицата 

  Poetry » Other
912 0 13

Тя стои на пейката отпред

и присвива поглед катарактов.

Залез калайдисан, с цвят на мед,

спря до нея и се заоплаква.

 

Дворът се задави с тишина.

Смок танцува в пустата градина.

Гръб превива старата лоза,

ялова от сума ти  години.

 

Скъса стрък от прашния чимшир,

в шепота му  кротко се заслуша.

Слънцето сред  рижавия щир

като мързелив котак се сгуши.

 

Дюлята с артритни рамене

с тънък шал от вятър се намята.

Старата без глас нощта кълне –

да не идва, че не се понася.

 

Че не мигва. Бяга ù съня.

То, аслъ, какво я изморява...

С кучето си дума през деня,

но стъмни ли – толкоз пусто става...

 

Плаши я нахлупеният кош

на тъмата, с призраци осеян.

Ден да мине, да не дойде нощ -

туй ù е молитвата на нея.

 

 

© Ели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??