15 mar 2007, 15:45

Старицата не трябва да умре

  Poesía
903 0 9
Старицата не трябва да умре.

Умре ли тя, ще се събори къщата,
която от години се крепи
единствено на нейните плещи -
съсухрени,
единствено на нейните ръце -
изсъхнали,
единствено на нейното сърце -

навярно вече също почерняло
от мъките на толкова години -
отдавна с радост и надежди
неполивано.

Ще се прекъсне оня род
на пуяците и петлите,
които повече от сто години
владеят двора.

Ще завладее буренът лехите,
ще задуши цветята и лозите,
върху дувара ще се покачи
и като пуяк ще се пъчи.

Така пустеят много дворове.

И много бързо се пренася селото
от къщите
във гробищата,
където хората са много повече
и празни къщи няма.

Докато буренът и там
очите им изпие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички, които направиха отзиви за този стих - че им е харесал! И за мен е един от най-тъжните ми стихове; но го приемам с философско примирение.
  • Точно така е,както си го написал!!!Поздравления от мен.
  • Много хубав стих, Ангар!!!
    Поздрави!!!
  • Стегна сърцето ми с този стих, Ангар!

  • Тъжно е наистина...И се замислих, всеки от нас носи детето в себе си, но никой не се замисля, че всъщност спомените ни са част от нашата старост...ние я допълваме всеки ден.
    Силно замислящ стих!!! Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...