Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
Mar 15, 2007, 3:45 PM

Старицата не трябва да умре 

  Poetry
771 0 9
Старицата не трябва да умре.

Умре ли тя, ще се събори къщата,
която от години се крепи
единствено на нейните плещи -
съсухрени,
единствено на нейните ръце -
изсъхнали,
единствено на нейното сърце -

навярно вече също почерняло
от мъките на толкова години -
отдавна с радост и надежди
неполивано.

Ще се прекъсне оня род
на пуяците и петлите,
които повече от сто години
владеят двора.

Ще завладее буренът лехите,
ще задуши цветята и лозите,
върху дувара ще се покачи
и като пуяк ще се пъчи.

Така пустеят много дворове.

И много бързо се пренася селото
от къщите
във гробищата,
където хората са много повече
и празни къщи няма.

Докато буренът и там
очите им изпие.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички, които направиха отзиви за този стих - че им е харесал! И за мен е един от най-тъжните ми стихове; но го приемам с философско примирение.
  • Точно така е,както си го написал!!!Поздравления от мен.
  • Много хубав стих, Ангар!!!
    Поздрави!!!
  • Стегна сърцето ми с този стих, Ангар!

  • Тъжно е наистина...И се замислих, всеки от нас носи детето в себе си, но никой не се замисля, че всъщност спомените ни са част от нашата старост...ние я допълваме всеки ден.
    Силно замислящ стих!!! Поздрави!
  • Поздрави, Ангар!
  • Тъжен стих, до болка реален.
    Често срещано случване.

    Поздрав и усмивка.
  • На нетрадиционна тема си писал, поздравявам те!
  • Грях ни в душата, ако безучастни си останем ние...
    иначе приказката в двора,
    съвсем различно би могла да се развие!
Random works
: ??:??