15 мар. 2007 г., 15:45

Старицата не трябва да умре

904 0 9
Старицата не трябва да умре.

Умре ли тя, ще се събори къщата,
която от години се крепи
единствено на нейните плещи -
съсухрени,
единствено на нейните ръце -
изсъхнали,
единствено на нейното сърце -

навярно вече също почерняло
от мъките на толкова години -
отдавна с радост и надежди
неполивано.

Ще се прекъсне оня род
на пуяците и петлите,
които повече от сто години
владеят двора.

Ще завладее буренът лехите,
ще задуши цветята и лозите,
върху дувара ще се покачи
и като пуяк ще се пъчи.

Така пустеят много дворове.

И много бързо се пренася селото
от къщите
във гробищата,
където хората са много повече
и празни къщи няма.

Докато буренът и там
очите им изпие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички, които направиха отзиви за този стих - че им е харесал! И за мен е един от най-тъжните ми стихове; но го приемам с философско примирение.
  • Точно така е,както си го написал!!!Поздравления от мен.
  • Много хубав стих, Ангар!!!
    Поздрави!!!
  • Стегна сърцето ми с този стих, Ангар!

  • Тъжно е наистина...И се замислих, всеки от нас носи детето в себе си, но никой не се замисля, че всъщност спомените ни са част от нашата старост...ние я допълваме всеки ден.
    Силно замислящ стих!!! Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...