Старите галоши на дядо ми...
Пазя ги още в мазето.
Най-ярки са ми от детството.
Аз ги следвах, после те мене.
Играехме на жмичка, на гоненица, на разходка.
Все в парка, такова утро беше...
После се сепнаха и спряха.
Не искаха вече да тръгнат.
Прибрах ги.
Чакам ги още, да ми изгреят
детските сънища в моята есен.
© Мария Чомакова Todos los derechos reservados
Колко спомени събират слънчевите лъчи, когато отвориш скрина....
"Къдеее ми са детските книжки... "
Поздрав! :
http://www.youtube.com/watch?v=r_-AJr7ntVk