12 июл. 2009 г., 19:22

Старите галоши на дядо ми...

1.2K 0 4

Старите галоши на дядо ми...

Пазя ги още в мазето.

Най-ярки са ми от детството.

Аз ги следвах, после те мене.

Играехме на жмичка, на гоненица, на разходка.

Все в парка, такова утро беше...

После се сепнаха и спряха.

Не искаха вече да тръгнат.

Прибрах ги.

Чакам ги още, да ми изгреят

детските сънища в моята есен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Чомакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хеййй... много сладко.
    Колко спомени събират слънчевите лъчи, когато отвориш скрина....
    "Къдеее ми са детските книжки... "
    Поздрав! :
    http://www.youtube.com/watch?v=r_-AJr7ntVk
  • Скоро загубих дядо си и все още боли-не отминава.А това направо ме разплака.Връща мили спомени.Отлично.
  • Събуждаш мили спомени!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...