Jul 12, 2009, 7:22 PM

Старите галоши на дядо ми...

Poetry

1.3K 0 4

Пазя ги още в мазето.

Най-ярки са ми от детството.

Аз ги следвах, после те мене.

Играехме на жмичка, на гоненица, на разходка.

Все в парка, такова утро беше...

После се сепнаха и спряха.

Не искаха вече да тръгнат.

Прибрах ги.

Чакам ги още, да ми изгреят

детските сънища в моята есен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

boromir (Боромир)

Хеййй... много сладко.
Колко спомени събират слънчевите лъчи, когато отвориш скрина....
"Къдеее ми са детските книжки... "
Поздрав! :
http://www.youtube.com/watch?v=r_-AJr7ntVk

2010-10-03T22:36:44+03:00
desinka79 (ДЕСИ СТОЙКОВА)

Скоро загубих дядо си и все още боли-не отминава.А това направо ме разплака.Връща мили спомени.Отлично.

2009-07-12T23:41:53+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Събуждаш мили спомени!

2009-07-12T19:40:21+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

2009-07-12T19:23:25+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0