2 dic 2023, 8:05  

Старите кучета

  Poesía » Otra
482 10 18

   

 

          на о.р. Димитър Трендафилов 

 

Ние сме вече уморени и стари.

Тук сме родени и верни до края!

Сънуваме спомени за пастири, 

които пазеха стадата на България...

 

Колко от нас в битките оцелели,

нощем вием диво към звездите:

свети ярост в очите ни ослепели!

И в небитието ехото ни отлита 

 

към Божието царство небесно...

И живеем по склонове и урви

в присмеха на лисичи песни!

Ако ни хванат, гнием в приюти.

 

Но нали за свобода сме родени,

носим я още в душите си стари!

И се крием по площади и сутерени...

Ние сме ветераните на България. 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....