2 dic 2023, 8:05  

Старите кучета

  Poesía » Otra
488 10 18

   

 

          на о.р. Димитър Трендафилов 

 

Ние сме вече уморени и стари.

Тук сме родени и верни до края!

Сънуваме спомени за пастири, 

които пазеха стадата на България...

 

Колко от нас в битките оцелели,

нощем вием диво към звездите:

свети ярост в очите ни ослепели!

И в небитието ехото ни отлита 

 

към Божието царство небесно...

И живеем по склонове и урви

в присмеха на лисичи песни!

Ако ни хванат, гнием в приюти.

 

Но нали за свобода сме родени,

носим я още в душите си стари!

И се крием по площади и сутерени...

Ние сме ветераните на България. 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...