Dec 2, 2023, 8:05 AM  

Старите кучета

  Poetry » Other
485 10 18

   

 

          на о.р. Димитър Трендафилов 

 

Ние сме вече уморени и стари.

Тук сме родени и верни до края!

Сънуваме спомени за пастири, 

които пазеха стадата на България...

 

Колко от нас в битките оцелели,

нощем вием диво към звездите:

свети ярост в очите ни ослепели!

И в небитието ехото ни отлита 

 

към Божието царство небесно...

И живеем по склонове и урви

в присмеха на лисичи песни!

Ако ни хванат, гнием в приюти.

 

Но нали за свобода сме родени,

носим я още в душите си стари!

И се крием по площади и сутерени...

Ние сме ветераните на България. 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...