2 дек. 2023 г., 08:05  

Старите кучета

489 10 18

   

 

          на о.р. Димитър Трендафилов 

 

Ние сме вече уморени и стари.

Тук сме родени и верни до края!

Сънуваме спомени за пастири, 

които пазеха стадата на България...

 

Колко от нас в битките оцелели,

нощем вием диво към звездите:

свети ярост в очите ни ослепели!

И в небитието ехото ни отлита 

 

към Божието царство небесно...

И живеем по склонове и урви

в присмеха на лисичи песни!

Ако ни хванат, гнием в приюти.

 

Но нали за свобода сме родени,

носим я още в душите си стари!

И се крием по площади и сутерени...

Ние сме ветераните на България. 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...